I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
II. ИСК И ОТГОВОР НА ИСКА
III. КНИЖА, СЪОБЩЕНИЯ И ВРЪЧВАНЕ
IV. РЕШАВАЩ ОРГАН
V. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО
VI. ЗАВЪРШВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
VII. УСКОРЕНО ПРОИЗВОДСТВО
VIII. ТАКСИ, РАЗНОСКИ И КАРТОТЕКА
I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Арбитражен съд
Чл. 1. (1) Арбитражният съд е постоянна арбитражна институция със седалище в гр. София, гр. Варна и гр. Велико Търново, учредена към Сдружение с нестопанска цел „Правна помощ и медиация“. Организацията на Арбитражния съд и статутът на арбитрите се определят от Устава на Арбитражния съд.
(2) Арбитражният съд разрешава граждански и търговски имуществени спорове, както и спорове за попълване празнини в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства между страни, физически или юридически лица, както с местожителство и седалище в Република България, така и в чужбина. Арбитражният съд не решава споровете, посочени в чл. 19, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Основания за компетентността на Арбитражния съд
Чл. 2. (1) Арбитражният съд разглежда споровете по чл. 1, ал. 2, ако те са му възложени с арбитражно споразумение или с арбитражна клауза в договор.
(2) Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Споразумението е писмено и когато се съдържа в разменени между страните писма, телеграми и други писмени средства за комуникация или в общи условия, към които препраща сключен между страните писмен договор. Смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража, както и ако предяви насрещен иск или възражение за прихващане. Същото се приема, когато ответникът участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража.
(3) Смята се, че има писмено арбитражно споразумение и когато ищецът предяви иск пред Арбитражния съд, а ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да се разгледа от Арбитражния съд, както и ако предяви насрещен иск или възражение за прихващане.
(4) Смята се, че има писмено арбитражно споразумение и когато ищецът предяви иск пред Арбитражния съд, а ответникът участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража.
(5) Алинея 4 не се прилага, когато ответникът е физическо лице, с изключение на лицето, което е страна по спора в качеството му на едноличен търговец, предприемач, съдружник или акционер, управител или член на управителен орган на дружество или прокурист, както и което се е задължило или е дало обезпечение за задължение на търговец или предприемач, което е предмет на спора.
Приложими процедурни правила
Чл. 3. (1) Съгласието на страните да възложат спора на Арбитражния съд означава и приемане на този правилник.
(2) По въпроси, които не са уредени в този Правилник или от Закона за арбитража, арбитрите процедират съобразно тяхната разумна преценка, ръководейки се от естеството на арбитража и предмета на спора.
(3) По дела, основани на арбитражно споразумение, се прилагат тези правила на правилника, които са в сила при започване на арбитражното производство, освен ако и двете страни поискат да се приложат правилата, които са били в сила при сключване на арбитражното споразумение или са влезли в сила след започване на арбитражното производство.
II. ИСК И ОТГОВОР НА ИСКА
Предявяване на иск
Чл. 4. (1) Арбитражното производство започва с подаване на искова молба в Арбитражния съд.
(2) Исковата молба се смята подадена в деня, в който постъпи в Секретариата на Арбитражния съд, а ако се изпраща по пощата - в деня, отбелязан в печата на пощенската служба в мястото на изпращането.
(3) Исковата молба може да бъде подадена и по електронен път като същата се смята за подадена в деня на постъпването и на официално обявения имейл адрес на арбитражния съд.
(4) След изпращането на исковата молба по електронен път ищецът получава по имейла уникален код за електронен достъп до арбитражното дело.
Съдържание на исковата молба
Чл. 5. (1) Исковата молба трябва да съдържа:
1. пълното наименование на страните;
2. адрес на страните, телефон, телефакс, електронен адрес;
3. цената на иска;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. името на арбитъра и неговия заместник или искане те да бъдат назначени от Председателя на Арбитражния съд;
7. опис на документите, приложени към исковата молба;
8. подпис на ищеца.
(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства, както и исканията си за събирането им, и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.
(3) Към исковата молба трябва да бъдат приложени:
1. арбитражното споразумение, когато компетентността на Арбитражния съд не се основава на договор;
2. документ за внесена арбитражна такса и депозит за разноски;
3. преписи от исковата молба и писмените доказателства според броя на ответниците.
(4) При подаване на Исковата молба по електронен път ищецът не прилага преписи от исковата молба и писмените доказателства според броя на ответниците.
Цена на иска. Определяне на арбитражната такса
Чл. 6. (1) Цената на иска се определя:
1. по искове за парични вземания - от размера на претендираната сума;
2. по искове за предаване на недвижими вещи – върху данъчната оценка, а когато такава няма – от пазарната цена, а по искове за предаване на движими вещи – от тяхната стойност;
3. по искове за установяване съществуването или преобразуване на правоотношения - от стойността на договора към момента на предявяване на исковата молба, а по договори за наем с неопределен срок - от наемната цена за една година;
4. по искове за периодични платежи за определено време - от сбора на всички платежи, а за неопределено време - от сбора на платежите за три години.
(2) Цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба. Когато с исковата молба се предявяват няколко иска, цената на всеки иск трябва да се посочи отделно.
(3) При предявяване на възражение за прихващане ответникът е длъжен да посочи цената на вземането си съобразно правилата на ал. 1 и 2.
(4) Ако ищецът не е определил или е определил неправилно цената на иска, както и когато тя не може да бъде определена точно, Председателят на Арбитражния съд по своя инициатива или по искане на ответника определя цената на иска въз основа на наличните данни.
(5) Ако при разглеждане на делото се установи, че цената на иска не е била определена в съответствие с правилата по предходните алинеи, Решаващият орган определя цената на иска окончателно.
(6) Горните правила се отнасят и за определяне цената на възражението за прихващане.
(7) Ищецът внася арбитражна такса, определена въз основа на общата сума от цената на всички предявени искове, а ответникът внася арбитражна такса, определена въз основа на цената на предявените насрещни искове и възражения за прихващане.
Предварителна проверка на компетентността на Арбитражния съд
Чл. 7. (1) Ако ищецът в исковата молба не се позовава на арбитражно споразумение, същият има право да заяви писмено, че желае да бъде връчен препис от исковата молба на ответника.
(2) В хипотезата на ал. 1 и ако ответникът не оспори компетентността на Арбитражния съд по реда на чл. 2, ал. 3 и 4, на ищеца се изпраща съобщение за внасяне на дължимата арбитражна такса и определения депозит за разноски.
Отстраняване на недостатъците на исковата молба
Чл. 8. (1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 1 или не са представени приложенията по чл. 5, ал. 3, т. 3 и 4, Секретариатът на съда дава на ищеца за отстраняване на недостатъците седмодневен срок по вътрешни дела и четиринадесет дневен срок по международни дела, считано от деня на получаване на съобщението. До отстраняване на недостатъците делото остава без движение.
(2) Ако ищецът не отстрани недостатъците в посочените срок, исковата молба се връща на ищеца с разпореждане на Председателя на Арбитражния съд.
Отговор на исковата молба
Чл. 9. (1) След получаване на исковата молба и внасяне на арбитражната такса и депозита за разноски, Секретариатът на съда уведомява за това ответника, като му изпраща препис от нея с приложенията й, както и списъка на арбитрите.
(2) Едновременно с това, Секретариатът съобщава на ответника, че той може в срок до 14 дни от получаване на препис от исковата молба да заплати претендираната сума, както и да подаде писмен отговор, който следва да съдържа становище по компетентността на Арбитражния съд, допустимостта и основателността на иска, становище по обстоятелствата, на които се основава искът, възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, както и да посочи доказателствата си и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и представи всички писмени доказателства, с които разполага. По дела между страни със седалище или местожителство извън страната срокът за отговор е 30 дни.
(3) В същия срок ответникът трябва да съобщи имената на избраните от него арбитър и заместник-арбитър или да предостави назначаването им на Председателя на Арбитражния съд.
(4) Ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, ако спорът относно неговото вземане е от компетентността на Арбитражния съд. Насрещният иск и възражението трябва да бъдат предявени най-късно в срока по чл. 9, ал. 2 и по отношение на насрещния иск се прилагат разпоредбите на чл. 5.
(5) След изпращането на отговора на исковата молба по електронен път ответникът получава по имейла уникален код за електронен достъп до арбитражното дело.
(6) Неподаването на отговор не означава признание на иска.
(7) При условие, че ответникът заплати в полза на ищеца претендираната в исковата молба сума, заедно с разноските по делото, като представи банково бордеро за извършено плащане, производството по делото се прекратява.
III. КНИЖА, СЪОБЩЕНИЯ И ВРЪЧВАНЕ
Представяне на документите по делото
Чл. 10. (1) Всички документи трябва да бъдат представени в толкова екземпляра, така че за всяка страна и Арбитражния съд да има по един екземпляр. Това условие не се прилага при подаване на документите по електронен път или при подаването им на магнитен носител.
(2) Физическите и юридически лица, с адрес и седалище в чужбина, представят посочените в алинея 1 документи на езика, на който е сключен договорът, или на езика, на който страните са водили кореспонденцията помежду си, както и преведени на български език от лицензиран преводач.
(3) Физически и юридически лица, с адрес и седалище в страната, представят книжата си на български език, придружен с превод на езика, на който те са водили кореспонденцията си с другата страна, когато нейното седалище или местожителство е в чужбина.
(4) Всички документи могат да бъдат представяни и на магнитен носител, като същите се считат за получени на датата на предаването им в деловодството на арбитражния съд.
Изпращане и връчване на документи
Чл. 11. (1) Секретариатът на съда изпраща на страните всички отнасящи се до тях книжа, съобщения и призовки на посочените от тях адреси или на адресите на надлежно упълномощените техни представители.
(2) Исковата молба и приложените към нея доказателства, съобщението за насрочване на първото арбитражно заседание за разглеждане на арбитражното дело и постановеното арбитражно решение се връчват на ответника на територията на Република България по един от следните начини в посочената последователност:
1. чрез препоръчана пратка от универсалната пощенска услуга или чрез куриерска услуга, извършена от лице, вписано в публичния регистър на операторите, извършващи неуниверсални пощенски услуги;
2. чрез нотариус или частен съдебен изпълнител, ако книжата не са могли да бъдат връчени по начините, посочени в т. 1.
(3) По искане на ищеца връчването по ал. 2, т. 2 може да бъде използвано и при първо изпращане на посочените книжа, както и за връчване на други съобщения и документи по делото, като той понася съответните разноски независимо от изхода на делото.
(4) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, качеството на лицето, на което е връчено съобщението, както и всички действия във връзка с направен опит за връчване.
(5) Когато страната след старателно издирване не може да бъде открита на адреса си на управление или на постоянния и настоящия си адрес, както и на адреса, посочен в сключения между страните договор, уведомлението се смята за получено, ако опитите за връчване са удостоверени от връчителя.
(6) Уведомлението се смята за предадено и когато получателят е отказал да го получи, както и когато не се е явил да го получи, след като му е била оставена покана за това. Връчителят удостоверява тези обстоятелства писмено.
(7) Алинея 5 и втората хипотеза на ал. 6 не се прилагат за страна - физическо лице по смисъла на чл. 7, ал. 4 от ЗА, освен когато страната вече е получила редовно исковата молба или предходно съобщение по реда на ал. 2.
(8) Когато опитите за връчване на исковата молба или на съобщението за насрочване на първото открито арбитражно заседание са неуспешни, включително чрез прилагане на ал. 5 и 6, по искане на ищеца се прави нов опит за връчване в срок до три месеца от последния опит или делото се прекратява по негово искане. При прекратяване на делото поради невъзможност да бъде призован ответникът, ищецът има право да предяви иска пред компетентния съд, като се запазва спирането на давността по време на прекратеното арбитражно производство.
(9) Въз основа на изрично писмено искане на страните книжа и съобщения могат да им бъдат изпращани и на посочен от тях електронен адрес. По отношение на ответника тази възможност се прилага, след като е бил уведомен за предявения срещу него иск по реда на ал. 2.
(10) Изпратените от страните книжа по електронен път се считат за получени на датата на постъпването им на официално обявения имейл адрес на арбитражния съд.
(11) Вещите лица могат да изпращат на официално обявения имейл адрес на арбитражния съд всякакви изявления, заключения и други книжа.
Срокове
Чл. 12. Сроковете за процесуални действия на страните започват да текат от деня, когато адресатът е получил съобщението или е отказал да го получи по смисъла на чл.11 ал.6. Ако последният ден на срока изтича в неработен ден, срокът изтича в първия работен ден.
IV. РЕШАВАЩ ОРГАН
Състав на решаващия орган
Чл. 13. Арбитражният съд разглежда и решава възложените му спорове чрез Решаващия орган, който може да се състои от един арбитър или от трима арбитри.
Състав от арбитри
Чл. 14. (1) /Изм. в сила от 01.01.2026г./ Арбитражният съд разглежда и решава възложените му спорове чрез Решаващия орган, който се състои от един арбитър или от трима арбитри.
(2) /Предишна ал. 1, изм. в сила от 01.01.2026г./ Председателят на Арбитражния съд предлага на страните да се съгласят делото да бъде разгледано и решено от един арбитър, който двете страни да определят по взаимно съгласие от списъка на арбитрите или да предоставят на Председателя на Арбитражния съд да го определи. По същия начин се определя и неговия заместник.
(3) /Предишна ал. 2, изм. в сила от 01.01.2026г./ Ако страните не постигнат съгласие по реда на чл. 14, ал. 2, Решаващият орган се състои от трима арбитри, като всяка от страните избира по един арбитър и негов заместник от списъка на арбитрите, а Председателят на Арбитражния съд избира председателя на Решаващия орган, както и неговия заместник.
(4) /Предишна ал. 3, изм. в сила от 01.01.2026г./ Ако ищецът с исковата си молба или ответникът с отговора си в срока по чл. 9, ал. 2 не посочат арбитър, Председателят на Арбитражния съд назначава от списъка на арбитрите арбитър, който да разгледа спора.
(5) /Предишна ал. 4, изм. в сила от 01.01.2026г./ Ако ищците или ответниците са няколко, те трябва да посочат по общо съгласие един арбитър и негов заместник. Ако не се постигне съгласие между ищците или ответниците или те не посочат избран от тях по общо съгласие един арбитър и негов заместник, арбитърът и заместникът му се назначават от Председателя на Арбитражния съд.
(6) /Изм. в сила от 01.01.2026г./ Решението на Председателя на Арбитражния съд по ал. 4 и 5 е окончателно.
Заместване на арбитър
Чл. 15. (1) Ако арбитърът не приеме избора, почине, бъде възпрепятстван да изпълнява или не изпълнява задълженията си повече от 60 дни, той се замества от арбитъра, посочен за негов заместник. Същото важи, ако арбитърът бъде внезапно възпрепятстван да участва в насроченото заседание, или по отношение на него настъпи някое от основанията по чл. 7 от Устава на Арбитражния съд. Заместникът продължава делото до неговото окончателно приключване.
(2) При условията на предходната алинея председателят на Решаващия орган се заменя по реда, по който е бил избран. Заместването на арбитър, след като вече е бил избран председател на Решаващия орган, не води до заменянето на председателя.
(3) Ако спрямо заместника настъпят условията по алинея първа, страната, която го е посочила, се поканва да посочи друг арбитър и негов заместник.
Отвод на арбитър
Чл. 16. (1) Когато едно лице е предложено да бъде арбитър, то трябва да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, като представи в Секретариата на съда подписана лично от него декларация. Арбитърът има това задължение и след неговото назначаване.
(2) Всяка страна има право да направи отвод на арбитъра и на председателя на Решаващия орган, ако се съмнява в тяхната безпристрастност и по-специално, ако съществуват данни, че те лично, пряко или косвено са заинтересовани от изхода на делото.
Процедура за отвода
Чл. 17. (1) Отвод на арбитър може да се направи не по-късно от 7 дни, след като страната е узнала за образуване на Решаващия орган или след като е научила за обстоятелствата, които дават основание за отвода.
(2) Искането за отвод се прави писмено до Арбитражния съд, като се посочват основанията за това.
(3) Ако арбитърът не се отведе, по отвода се произнася Председателят на Арбитражния съд.
(4) Ако отвода бъде уважен, новият арбитър или председателят на Решаващия орган се посочва или избира в съответствие с разпоредбите на настоящия правилник.
Отвод на вещо лице и преводач
Чл. 18. На основанията, посочени в ал. 2 на чл. 16, може да се направи отвод на вещо лице или преводач. По отвода окончателно се произнася Решаващият орган.
V. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО
Подготовка за разглеждане на делото
Чл. 19. (1) Решаващият орган проверява подготвено ли е делото за разглеждане и взема мерки за изясняване на обстоятелствата по делото и попълването му с доказателства с цел то да бъде бързо, икономично и правилно решено. За тази цел делото може да бъде внесено в подготвително заседание без призоваване на страните, като те се уведомяват от Решаващия орган за взетите мерки и за сроковете за тяхното изпълнение.
(2) Арбитърът или председателят на Решаващия орган може да даде на секретаря на съда отделни нареждания по подготовката на делото. Той насрочва делото и възлага на секретаря призоваването на страните, свидетелите, вещите лица и преводачите.
Място за провеждане заседанията на съда
Чл. 20. Заседанията на съда се провеждат в град София, град Варна и град Велико Търново, за което страните се уведомяват с призовката за насрочване на заседанието.
Призоваване на заседание
Чл. 21. (1) На страните се изпращат призовки, в които се посочва времето и мястото, където ще се състои заседанието. Призовките и съобщенията трябва да бъдат изпратени така, че всяка страна да разполага с не по-малко от 7 дни, за да се подготви и участва в разглеждането на делото. По дела между страни със седалище или местожителство извън страната този срок е не по-малко от 14 дни.
(2) Със съгласие на страните този срок може да бъде намален.
Език на разглеждане на делата
Чл. 22. Разглеждането на делото става на български език. Когато една от страните не владее български език, Решаващият орган назначава преводач. Възнаграждението на преводача е за сметка на тази страна, независимо от изхода на делото.
Разглеждане на делото
Чл. 23. (1) Делото се разглежда в заседание, на което страните могат да участват лично или чрез надлежно овластени представители.
(2) Делото се разглежда непублично. С разрешение на Решаващия орган и съгласието на страните на заседанието могат да присъстват и лица, които не участват в делото.
(3) По съгласие на страните, делото може да бъде разгледано и решено без те да се призовават на заседание, само въз основа на представени от тях писмени доказателства и писмени становища. Решаващият орган, обаче, може да призове страните на заседание, ако намери, че делото се нуждае от допълнително изясняване.
(4) Делото се разглежда без призоваване на страните, ако ответникът в отговора на исковата молба признава иска.
(5) Производството по делата пред Арбитражен съд е конфиденциално. Материали по делата се предоставят само на страната, нейния законен представител или на процесуалния й представител по делото.
(6) /В сила от 30.01.2017г./ Всяка страна получава възможност да проверява делото и дистанционно, включително и чрез интернет страницата на арбитражния съд.
Чл. 23A. (1) По искане на страните заседанията на арбитражния съд могат да се проведат и дистанционно, чрез видеоконференция или друга комуникационна технология.
(2) При постъпило искане за провеждане на дистанционно заседание решаващият орган уведомява насрещната страна и й дава 7 дневен срок за писмено становище. Ако тя се съгласи с искането, решаващият орган насрочва ден и час за провеждане на дистанционно заседание.
(3) Дистанционните заседания се провеждат чрез видеоконферентна връзка базирана на интернет технология.
(4) Секретариатът на арбитражния съд осигурява на решаващия орган техническите условия за провеждане на видеоконферентната връзка.
(5) Дистанционното заседание се открива след като председателят на решаващия орган се увери, че е налице видео и аудио връзка между всички участници във видеоконференцията.
(6) Пълно дистанционното заседание се провежда, когато и двете страни не присъстват в седалището на арбитража. При пълно дистанционно заседание страните са длъжни сами да си осигурят техническата възможност за участие във видеоконферентна връзка. Непълно дистанционно заседание се провежда в случаите когато една от странитеприсъства в седалището на арбитража, а другата е извън седалището му. При непълно дистанционно заседание секретариатът на арбитражния съд осигурява на присъстващата страна техническа възможност да участва във видеоконферентната връзка, а другата непресъстваща страна е длъжна сама да си осигури техническата възможност за участие във видеоконферентната връзка.
(7) При провеждане на дистанционни заседания страните могат да извършват всички процесуални действия, без представяне на писмени доказателства.
(8) Когато страните имат седалище или местожителство в други държави, дистанционното заседание се провежда на избрания от страните език.
(9) За проведеното дистанционно заседание се съставя протокол от секретаря на арбитражния съд съобразно чл. 34 от Правилника на Арбитражния съд.
Неявяване на страна
Чл. 24. (1) Неявяването на страна, надлежно известена за времето и мястото на арбитражното заседание, не е основание за отлагане на делото. Това може да стане, само ако страната и пълномощникът ѝ не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.
(2) Всяка страна може да поиска делото да се разгледа в нейно отсъствие.
Възражение за некомпетентност
Чл. 25. (1) Решаващият орган се произнася относно компетентността на Арбитражния съд и когато тя се оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение.
(2) Арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от другите негови уговорки. Нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение.
(3) Възражението, че Арбитражният съд не е компетентен, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. То може да бъде направено и от страната, която е назначила или е участвала в назначаването на арбитър.
(4) По възражението за некомпетентност Решаващият орган се произнася с определение, преди да навлезе в разглеждане на делото по същество, освен ако разрешаването на спора относно компетентността е обусловено от разрешаване на спора по съществото на делото.
(5) Ако Решаващият орган отхвърли възражението за некомпетентност, арбитражното производство се провежда, въпреки че ответникът отказва или се въздържа да вземе участие в него.
Спогодба
Чл. 26. (1) След откриване на заседанието Решаващият орган прави предложение на страните да приключат делото със спогодба.
(2) Решаващият орган може да прави предложение за спогодба във всяко положение на делото до постановяване на решението.
(3) Ако страните постигнат спогодба пред Решаващия орган, тя се вписва в протокола на заседанието и се подписва от страните и от арбитъра или арбитрите.
(4) Страните могат да поискат спогодбата да бъде възпроизведена в арбитражно решение при уговорени условия.
Обезпечаване на иска
Чл. 27. Ако страните не са уговорили друго, ищецът може да поиска от Арбитражния съд да наложи на ответника подходящи мерки за обезпечаване на правата му, предявени с иска. Молителят е длъжен да посочи конкретна мярка или мерки, които не могат да засягат трети лица. При допускане на исканите мерки, Арбитражният съд може да определи гаранция, която молителят да представи.
Доказателства
Чл. 28. (1) Всяка страна трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своя иск или възражения.
(2) С оглед на обстоятелствата по делото Решаващият орган може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от него доказателства.
(3) Страната може да представи писмените доказателства в оригинал или заверено от нея копие. Решаващият орган има право да поиска превод на тези доказателства на друг език, когато това е в интерес на разглеждане на делото. Представените от едната страна писмени доказателства се връчват на другата страна своевременно. Страните могат да използват като доказателствено средство и разменена по електронна поща кореспонденция.
(4) Арбитрите преценяват доказателствата по свое убеждение.
Събиране на доказателства
Чл. 29. (1) Решаващият орган може да изисква от страните да представят и други доказателства, да назначава вещи лица или да изисква от организации или физически лица удостоверения или други намиращи се в тях документи, когато това е необходимо, за да се разкрие истината по делото. За служебно събраните доказателства страните се уведомяват своевременно и им се дава подходящ срок за вземане на становище и представяне на насрещни доказателства.
(2) Решаващият орган може да разпореди на страните да предоставят на вещите лица необходимите сведения или да им осигурят достъп за проверка на документи, стоки или други вещи, когато това е необходимо за изготвяне на заключението. Той може по искане на всяка от страните или по свой почин да задължи вещото лице, след като представи своето заключение, да участва в заседание, за да даде пояснения. По искане на страните Решаващият орган може да назначи и други вещи лица, за да дадат заключение по спорния въпрос. Заинтересованата страна следва да представи и приложи по надлежния ред всички доказателства, върху които са изградени заключенията на вещите лица, освен ако и двете страни се съгласят за противното.
(3) Свидетели се разпитват, ако бъдат доведени от страната, която ги е посочила и е изяснила какви обстоятелства ще установят.
(4) Решаващият орган може да определи краен срок за посочване и представяне на доказателства. Срокът може да бъде продължен или възстановен при наличие на уважителни причини, които страната трябва да докаже.
Съдействие на държавен съд
Чл. 30. Решаващият орган или заинтересованата страна, с негово съгласие, може да поиска от компетентния съд в страната или в чужбина да събере някои доказателства, необходими за делото.
Изменение на иска
Чл. 31. (1) През време на арбитражното производство всяка от страните може да измени или допълни своя иск или възражение, освен ако е уговорено друго. Арбитражният съд може да не допусне исканото изменение, ако сметне, че то ще създаде особени затруднения за другата страна. Тези правила се прилагат и за изменение на насрещния иск.
(2) Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава в лицето на правоприемника, ако има такъв.
(3) Изменение на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице е допустимо със съгласие на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.
Участие на трети лица
Чл. 32. Встъпване и привличане на трето лице е допустимо само със съгласие на страните, а при привличане - и със съгласието на лицето, което се привлича. Същото важи и за предявяване на обратен иск срещу привлеченото лице. Искането за встъпване и привличане, както и предявяването на обратен иск срещу привлеченото лице следва да бъде направено до изтичане на срока за отговор на исковата молба. Съгласието трябва да бъде писмено.
Отлагане на делото и спиране на производството
Чл. 33. (1) Производството по делото се спира:
а/ по общо искане на страните;
б/ когато в съд или друг арбитражен съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;
в/ по изрично разпореждане на закона.
(2) Спряното дело се възобновява по искане на страна или служебно при отпадане на основанието за спиране. В случаите на буква “а” то се прекратява ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му.
Протокол
Чл. 34. (1) За арбитражното заседание се съставя протокол от секретар, назначен от Председателя на Арбитражния съд. Протоколът се подписва от арбитъра или от председателя на състава, както и от секретаря.
(2) По молба на страната в срок от три дни от заседанието, с определение на Решаващия орган, протоколът може да бъде поправен или допълнен, ако в него са допуснати грешка или пропуск.
(3) По искане на страните, на същите им се предоставят заверени от секретариата на Арбитражния съд преписи от протокола.
Приложим закон
Чл. 35. (1) Решаващият орган прилага избрания от страните закон. Ако те не са уговорили друго, изборът на закон се отнася до материалното право, а не и до стълкновителните норми.
(2) Когато изборът на закон е недопустим или страните не са избрали приложимия закон, Решаващият орган прилага закона, посочен от стълкновителните норми, които той счита за приложими. Ако страните са със седалище или местожителство в една и съща държава, нейните стълкновителни норми сочат приложимия закон. Когато спорното отношение се урежда от международна конвенция, прилага се тя.
(3) При всички случаи Решаващият орган прилага условията на договора и взема предвид търговските обичаи.
VI. ЗАВЪРШВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
Решение
Чл. 36. (1) Арбитражното производство завършва с постановяване на решение, когато няма пречки делото да се реши по същество.
(2) Решение се постановява не само при признание на иска, но и при отказ от иска.
(3) Решението, което при условията на чл. 26, ал. 4 отразява постигната между страните спогодба, има силата на решение по съществото на делото.
Постановяване на решението
Чл. 37. (1) След като Решаващият орган намери, че всички обстоятелства, които са свързани със спора, са достатъчно изяснени, той обявява състезанието за приключено и пристъпва към постановяване на решението.
(2) Решението се взема в закрито заседание, с мнозинство на членовете на Решаващия орган. Председателят гласува последен. Ако не може да се образува мнозинство, решението се постановява от председателя.
(3) Решението трябва да бъде мотивирано, освен ако то възпроизвежда уговорена от страните спогодба.
(4) Решението се изготвя от председателя и се подписва от всички членовете на Решаващия орган. Ако един от арбитрите не може или откаже да подпише арбитражното решение, председателят на Решаващия орган удостоверява това със своя подпис върху решението, с посочване на причините.
(5) Арбитърът, който остава на особено мнение, е длъжен да подпише решението незабавно, като обозначи позицията си с инициалите "о.м.". В седемдневен срок от подписването арбитърът е длъжен да представи в писмен вид особеното си мнение, което се прилага към решението. След изтичане на този срок се счита, че арбитърът се е отказал от особеното си мнение, като в този случай изтичането на срока се удостоверява от председателя на Решаващия орган.
(6) Когато делото се решава от един арбитър, решението се изготвя и подписва от него.
(7) Ако до изтичане на срока за представяне на писмени становища по делото, предоставен на страните от Решаващия орган, се установи, че правото на някоя от страните да бъде изслушана е било нарушено, че тя по независещи от нея причини не е могла да се яви, както и да уведоми Арбитражния съд за тази невъзможност, че делото се нуждае от допълнителни доказателства или пък от изясняване на обстоятелства, които са от значение за правилното му решаване, Решаващият орган възобновява разглеждането на делото.
Съдържание на решението
Чл. 38. Решението трябва да съдържа:
1. наименование на Арбитражния съд;
2. дата и място на постановяване на решението;
3. имената на арбитрите;
4. наименование на страните и другите лица, които участват в делото;
5. предмет на спора и кратко изложение на обстоятелствата по делото;
6. диспозитив на решението;
7. мотиви на решението;
8. подписи на арбитрите.
Вписване на решението
Чл. 39. (1) След подписване на решението по реда на чл. 37 то се внася в Секретариата от председателя на Решаващия орган, респективно едноличния арбитър и се обявява с прилагането му в електронното досие на делото, след който момент решението се счита постановено и става неоттегляемо.
(2) Решението се обявява в срок до 30 дни от последното заседание, а в случаите по чл. 37, ал. 5 - при представяне на особеното мнение, респ. удостоверяване липсата на такова от председателя на Решаващия орган, след изтичане на седемдневния срок по същата алинея.
(3) Председателят на Арбитражния съд може при нужда да продължи срока по предходната алинея.
(4) Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора.
Препис от решението
Чл. 40. (1) Препис от решението се връчва на страните като същите се уведомяват, че могат да го изпълнят доброволно в 7 – дневен срок, считано от датата на получаването му. С връчването му на страните по делото то влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.
(2) На страната по делото със седалище в чужбина се изпраща за нейна сметка превод на решението, ако тя поиска това.
(3) Преписите и преводите се заверяват от Председателя на съда с неговия подпис и печата на Арбитражния съд.
(4) Ако изготвянето на превода ще се забави, секретарят на съда съобщава на чуждестранната страна по делото извлечение от решението.
(5) Преписи от решението се връчват на страните, след като арбитражните разноски бъдат изцяло заплатени на Арбитражния съд.
Поправки и тълкуване на решението
Чл. 41. (1) Решаващият орган, по искане на всяка от страните или по свой почин, може да поправи решението относно пресмятането, написването или друга явна фактическа грешка, която е допуснал. Искането следва да бъде направено в 7 - дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
(2) Всяка от страните може да поиска от Решаващия орган тълкуване на решението. Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.
(3) По поправката и тълкуването на решението Решаващият орган изслушва страните или им дава възможност да представят в определен от него срок писмените си становища. Той се произнася по поправката и тълкуването в 30-дневен срок от искането. Решението по тези въпроси се постановява при спазване на чл. 37 и 39 от този правилник.
(4) Поправката на решението в частта относно арбитражните разноски става с определение, при спазване изискванията на ал. 1 и 3.
(5) Поправката и тълкуването стават част от решението.
Допълнително решение
Чл. 42. Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако Решаващият орган не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това, с препис за противната страна, може да се подаде в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено. Когато искането е основателно, Решаващият орган постановява допълнително решение при спазване на разпоредбата на чл. 41, ал. 3.
Изпълнение на решението
Чл. 43. (1) Арбитражното решение е окончателно и задължително за страните.
(2) При условие, че в седмодневен срок от получаване на решението задължената страна го изпълни доброволно и представи доказателства за това, то в този случай Арбитражният съд издава на другата страна заверен препис от Решението и удостоверение за влизането му в сила с отбелязване, че същото е изпълнено доброволно.
Завършване на производството с определение
Чл. 44. (1) Ако по делото не може да се постанови решение, арбитражното производство се прекратява с определение, за което се прилагат правилата на чл. 37, ал. 5 и чл. 39.
(2) Определение за прекратяване на производството се постановява:
1. ако ищецът оттегли иска си, освен ако ответникът възрази и арбитражният съд намери, че ответникът има законен интерес от постановяването на решение;
2. при спогодба между страните, по чл. 26, ал. 3 от този правилник, а така също и в случая на чл. 33, ал. 2;
3. при липса на предпоставки, необходими за разглеждане и решаване на делото по същество, а така също и, когато поради бездействие на ищеца оставената без движение молба не бъде изправена в определения му от Председателя на Арбитражния съд, съответно Решаващия орган, срок.
(3) Ако Решаващият орган още не е образуван по установения ред, определението за прекратяване на арбитражното производство се постановява от Председателя на Арбитражния съд.
Съхраняване на делата и решенията
Чл. 45. /В сила от 30.01.2017г./ Арбитражният съд води архив, в който се съхраняват приключените дела в продължение на 10 години от приключване на производството. След изтичане на този срок се съхраняват само решенията и мотивите към тях, както и сключените спогодби.
VIII. УСКОРЕНО ПРОИЗВОДСТВО.
Чл. 46. /Изм. в сила от 01.01.2026г./ Ускореното производство за разглеждане на арбитражно дело по настоящата глава се прилага, когато страните изрично са уговорили това в арбитражно споразумение, а така също и когато ищецът е направил изрично искане за това в исковата молба и ответникът приеме делото да се разгледа по реда на ускореното производство.
Конституиране на решаващия орган, заместване и отвод на арбитър при ускорено производство
Чл. 47. Решаващият орган се състои от един арбитър и един заместник арбитър.
Чл. 48. (1) /Изм. в сила от 01.01.2026г./ Ако страните не са уговорили друго в арбитражното споразумение, ищецът има право да посочи до три имена от списъка на арбитрите, които би желал да разгледат и решат делото. Имената се посочват в отделно приложение към исковата молба, което не се изпраща на ответника. В срока за отговор ответникът има същото право.
(2) /Изм. в сила от 01.01.2026г./ Ако името на един арбитър е посочено едновременно и от ищеца, и от ответника, арбитърът се счита избран да разгледа и реши делото. В тези случаи Председателят назначава заместник-арбитър.
(3) /Изм. в сила от 01.01.2026г./ Ако ищецът и ответникът са посочили повече от едно имена на арбитри, които съвпадат, Председателят на Арбитражния съд определя арбитър и заместник-арбитър измежду арбитрите, посочени едновременно от ищеца и ответника.
(4) /Изм. в сила от 01.01.2026г./ В случай, че нито едно от посочените от ищеца и ответника имена не съвпаднат, а така също и когато ищецът или ответникът не упражнят правата си по предходните алинеи, арбитърът и заместник арбитърът се избират от председателя на Арбитражния съд в седем дневен срок от постъпване на редовна искова молба.
Чл. 49. (1) Заместването на арбитър се извършва при условията и по реда на чл. 16 от Правилника на Арбитражния съд, когато срокът, в който арбитърът е възпрепятстван или не е във възможност да изпълнява задълженията си, е повече от 15 дни.
(2) В случай на заместване на арбитър, Председателят на Арбитражния съд назначава нов заместник-арбитър.
чл. 50. (1) Отвод на арбитър на основанията, предвидени в чл. 17, ал. 2 от Правилника на Арбитражен съд, може да се направи от страната в седмодневен срок от узнаване за избора или назначаването на арбитър и заместник арбитър, или е узнала за обстоятелствата, които дават основания за отвод.
(2) Когато не се прави в заседание, писменото искане за отвод се изпраща незабавно на арбитъра (респ. на заместник-арбитъра) и на насрещната страна, които са длъжни в тридневен срок да изразят становището си по него.
(3) Ако в срока по предходната алинея арбитърът (заместник-арбитърът) не се отведе страната, направила искането за отвода, има правата по чл. 16 от ЗМТА.
Иск и отговор на иска
чл. 51. (1) Исковата молба трябва да отговаря на изискванията по чл. 5 от Правилника на Арбитражния съд, с изключение на чл. 5, ал. 1, т. 6. Ищецът е длъжен да изчерпи всички обстоятелства, на които се основава искът, както и да посочи всички доказателства, и да представи писмените доказателства, с които разполага.
(2) В приложените към исковата молба пълномощни се посочват адрес, телефон, банкова сметка, както и адрес за електронна поща на пълномощника.
(3) Към исковата молба се прилага документ за внесена арбитражна такса за ускорено производство и минимален депозит за разноски, освен в случаите по чл. 7, ал. 1.
чл. 52. (1) Допуска се предявяване на няколко иска срещу ответника само ако те почиват на едно и също основание, както и ако представляват неустойки или лихви към съответна главница. Независимо от това се допуска предявяването на искове и за прекратяване, обявяване за прекратен, унищожаване и обявяване на нищожност на договора, от който произтичат заявените с иска права или правоотношения.
(2) Не се допуска съединяване на искове срещу повече от един ответник, освен в случаите на солидарна отговорност.
Чл. 53. Допуска се изменение само или на основанието, или на размера на иска при спазване на ограниченията по чл. 31. Увеличаване на иска се допуска само, ако не се налага събиране на нови доказателства, което да забави разглеждането но делото.
Чл. 54. (1) В седмодневен срок от получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, ответникът може да заплати претендираната в исковата молба сума, да подаде отговор на исковата молба който следва да съдържа становище по компетентността на Арбитражния съд, допустимостта и основателността на иска, становище по обстоятелствата, на които се основава искът, възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, както и да посочи доказателствата си и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и представи всички писмени доказателства, с които разполага. Срокът по този член може да бъде продължаван от арбитъра по делото, поради особени непредвидени обстоятелства.
(2) При условие, че ответникът заплати в полза на ищеца претендираната в исковата молба сума, заедно с разноските по делото, като представи банково бордеро за извършено плащане, производството по делото се прекратява.
чл. 55. (1) В срока за отговор и при спазване на ограниченията по чл. 31 ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, само ако в същия срок се представят всички отнасящи се до тях писмени доказателства и ако са внесени дължимите арбитражни такси и депозит за разглеждането им. В противен случай предявеният иск или възражение за прихващане не се разглеждат.
(2) Възражението за прихващане може да бъде предявено и по-късно, ако за доказването му не се налага събиране на нови доказателства и към момента на предявяването му са внесени дължимите арбитражна такса и депозит за разноски.
чл. 56. (1) След предявяване на исковата молба, респективно подаване на отговора по нея, страните могат да заявяват факти и да представят доказателства само за оборване на своевременно заявените твърдения на противната страна. Извън тези случаи страните могат да заявяват нови факти, да посочват и представят нови доказателства, само ако не са могли да сторят това в предвидените срокове поради причини, за които не отговарят.
(2) Правилата по предходната алинея се прилагат съответно по отношение на насрещния иск и възражението за прихващане.
Чл. 57. Всяка страна може, с подаване на иска или насрещния иск, да поиска извършване на експертиза, за което се уведомява другата страна, като тя има 3 дневен срок да постави допълнителни въпроси към експертизата.
Разглеждане на делото
чл. 58. (1) След изтичане на срока за отговор на исковата молба, съответно срока за отговор на насрещния иск, като взема предвид и изявленията на страните, техните искания и представените доказателства, Решаващият орган с определение в подготвително заседание определя реда, начина и сроковете за разглеждане на делото.
(2) Решаващият орган пристъпва към решение в закрито заседание само въз основа на представените доказателства и ако прецени може да предостави на страните срок за писмено становище и реплики.
(3) Ако постанови делото да се разгледа в открито заседание, Решаващият орган го насрочва не по-късно от 15 дни от постановяване на определението си. Страните се призовават поне 5 дена преди насроченото заседание.
(4) С определението си Решаващият орган може да допусне до разпит свидетели, а така също и да назначи вещо лице. Неявяването на допуснат до разпит свидетел на определената дата не е пречка да се пристъпи към постановяване на решение.
(5) След изясняване на спора от фактическа и правна страна Решаващият орган предоставя на всяка от страните срок за писмено становище и реплика, който не може да бъде по-дълъг от три дни, съответно от пет дни, след което пристъпва към постановяване на решение.
Завършване на производството
чл. 59. (1) Решаващият орган постановява решение по делото в срок от 10 дни след изтичане на срока за писмени становища и реплики.
(2) В срока по предходната алинея Решаващият орган постановява определение, с което прекратява делото, ако намери, че не са налице предпоставки за произнасяне на решение по съществото на делото.
(3) При постигане на спогодба, която страните желаят да бъде възпроизведена в арбитражно решение при уговорени условия, Решаващият орган постановява решение в срок от 5 дни след представяне на искането за това и спогодбата.
VII. ТАКСИ, РАЗНОСКИ И КАРТОТЕКА
Арбитражни такси и разноски
Чл. 60. (1) Изчисляването и разпределението на арбитражните такси и покриване разходите на Арбитражния съд става в съответствие с тарифите за арбитражните такси и разноски, която е неразделна част от настоящия правилник.
(2) Председателят на съда или Решаващият орган задължават страната, която иска да бъдат събрани доказателства, да внесе депозит за разноски за събиране на исканите доказателства.
(3) Действия, за които не е внесен депозит, не се извършват.
(4) Решаващият орган определя възнагражденията на преводачите, секретаря и вещите лица, както и техните командировъчни пари, когато се налагат командировки.
Деловодство и архив
Чл. 61. (1) Арбитражният съд води деловодство и архив. Деловодството осигурява информация за арбитражните дела от образуването им до предаването им в архив. Деловодството се поддържа и в електронна форма, като за всяко дело се образува електронно досие. Достъп до електронното досие се осигурява на страните, на арбитрите, избрани или назначени да разгледат и решат делото, на съда, на министъра на правосъдието и на Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт.
(2) В архива се съхраняват приключените дела 10 години от приключването им. Решенията и мотивите към тях, както и сключените спогодби се съхраняват 50 години.
(3) На страните могат да се издават преписи от съдържащите се в делата документи срещу заплащане на такса. Достъпът се предоставя и преписите се издават след депозиране на молба до председателя на Арбитражния съд.
(4) Председателят на съда може да разреши да се обнародват в периодичния печат и в отделни сборници становищата на Арбитражния съд. Обнародването не може да включва имената на страните и такива данни, които могат да засегнат техните интереси. Председателят на съда може да изключи от обнародване и други данни, чието оповестяване намира за неуместно.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Измененията приети с решение по Протокол № 2 от 20.12.2010г. влизат в сила от 01.01.2011г. и се прилагат по отношение на заведените след тази дата искови молби пред Арбитражен съд.
§ 2. По заведените преди 01.01.2011г. искови молби в Арбитражен съд се прилагат разпоредбите на досега действащия Правилник на Арбитражен съд.
§ 3. Измененията приети с решение по Протокол № 3 от 02.07.2012г. влизат в сила от 02.07.2012г. и се прилагат по отношение на заведените след тази дата искови молби пред Арбитражен съд.
§ 4. По заведените преди 02.07.2012г. искови молби в Арбитражен съд се прилагат разпоредбите на досега действащия Правилник на Арбитражен съд.
§ 5. Измененията приети с решение по Протокол № 2 от 07.11.2025г. влизат в сила от същата дата и се прилагат по отношение на заведените след тази дата искови молби пред Арбитражен съд.
§ 6. По заведените преди 07.11.2025г. искови молби в Арбитражен съд се прилагат разпоредбите на досега действащия Правилник на Арбитражен съд.
________________________________________
Този Правилник е приет на Учредителното събрание на Сдружение с нестопанска цел "АС -ВТ" с решение по Протокол № 1 от 13.03.2009 г. и влиза в сила от 13.03.2009г., изменен с решение на Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел "АС - ВТ" по Протокол № 2 от 20.12.2010г., в сила от 01.01.2011г., изменен с решение на Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел "Правна помощ и медиация", протокол № 3 от 02.07.2012г., в сила от 02.07.2012г., изменен с Решение на Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел „Правна помощ и медиация”, взето на 30.01.2017г., в сила от 30.01.2017г., изменен с Решение на Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел „Правна помощ и медиация”, взето на 07.11.2025г., в сила от 07.11.2025г. изменен с Решение на Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел „Правна помощ и медиация”, взето на 30.12.2025г., в сила от 01.01.2026г.